Самочувствието не се изгражда чрез думи като „ти си страхотен“, а чрез преживяването:
„Аз съм приет, важен и имам място сред другите.“
Именно в детството се полагат основите на това вътрешно усещане. Начинът, по който детето е виждано, чувано и насърчавано, постепенно се превръща във вътрешен модел, който то носи и като възрастен.
Според индивидуалната психология на Алфред Адлер ключовият фактор за психичното здраве не е липсата на трудности, а развитието на чувство за общност, принадлежност и смелост.
Първите отношения – основа за вътрешна сигурност
Първата и най-важна връзка в живота на детето е тази с майката или основния грижещ се възрастен. Именно тук детето започва да си отговаря на въпроси, които не осъзнава, но преживява дълбоко:
- „Безопасен ли е светът?“
- „Има ли място за мен?“
- „Мога ли да разчитам на другите?“
Когато контактът е прекалено слаб, детето може да развие усещане за изоставеност и враждебност към света.
Когато е прекалено силен, детето не получава пространство да развие самостоятелност и увереност в собствените си сили.
И в двата случая се затруднява изграждането на стабилно самочувствие.
Прекаленото глезене – скрита пречка за увереността
Често доброто намерение на родителите да „спестят трудностите“ на детето води до неочакван резултат. Когато:
- всичко се прави вместо детето;
- то не носи отговорност според възрастта си;
- не му се позволява да греши,
детето не изгражда вяра в собствените си възможности. В реалния свят това може да се преживява като:
- страх от нови ситуации;
- зависимост от чуждо одобрение;
- ниска толерантност към неуспех.
Самочувствието не се изгражда чрез защита от трудности, а чрез подкрепа в справянето с тях.
Пренебрегването и критиката – рани, които остават дълго
От другата страна стои емоционалното или физическото пренебрегване. Когато детето не се чувства видяно, чуто или прието, то често стига до вътрешното заключение:
„С мен нещо не е наред.“
Честата критика, сравняването с други деца или обезценяването на чувствата могат да доведат до:
- трайно чувство за малоценност;
- свръхчувствителност към мнение и оценка;
- трудност в изграждането на близки отношения.
Тези вътрешни преживявания често се носят и в зрелия живот под формата на ниско самочувствие или защитно превъзходство.
Ролята на бащата и семейната среда
Индивидуалната психология подчертава и значението на бащината фигура. Когато бащата е:
- прекалено дистанциран,
- прекалено контролиращ,
- или се опитва да наложи авторитет чрез страх,
детето трудно развива чувство за сътрудничество и равнопоставеност.
Здравословната семейна среда е тази, в която детето:
- се чувства част от екип;
- има право на мнение;
- носи отговорности според възрастта си;
- преживява уважение, а не подчинение.
Самочувствието се учи чрез преживяване
Важно е да се разбере, че детето не изгражда самочувствие чрез инструкции, а чрез опит:
- когато му е позволено да опита и да сгреши;
- когато усилията му се признават, а не само резултатите;
- когато границите са ясни, но не унизителни.
Така детето развива онова вътрешно усещане за сигурност, което по-късно му помага да се справя със света, без да се смалява или да доминира над другите.
Какво означава това за възрастния човек
Много от трудностите със самочувствието в зряла възраст не са „личен провал“, а логично продължение на ранни адаптации. Добрата новина е, че тези модели могат да бъдат осъзнати и променени.
Терапевтичната работа помага човек:
- да разбере откъде идват вътрешните му убеждения;
- да развие по-състрадателно отношение към себе си;
- да изгради нови, по-здравословни начини на свързване.
Самочувствието не е нещо, което „или го имате, или не“. То е процес, който може да бъде развит на всеки етап от живота.
